Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05 07:59 - Цветница
Автор: angelstih Категория: Изкуство   
Прочетен: 93 Коментари: 2 Гласове:
2



Една надежда ми остана за неделя
и някак сигурно до нея ще премина.
А после грохнал ще се питам, откъде ли,
започна пътят ми в завятата пъртина...

И пак ще се съзра под есенните клони,
събуващ уморено летните сандали,
когато чух, че няма никакви сезони
и може и да дойде зима, но едва ли...

Ех, лесно лъже се душата на бедняка,
а слънчевите стъпки бързо отзвучават...
Не идва оня празник, който си очаквал,
заглъхва надалеч и пъстрата гълчава,

последната ти крачка стон от страхове е,
отдавна си изгубил смачканото цвете
и вече ти остава само да живееш
замръзнал нейде в царството на снеговете.

12 април - 17 май 2020



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Твоите стихове дишат, дишат. . . В ...
24.05 16:30
Твоите стихове дишат, дишат... В тях има живец и светлина. И ми е някак ангелско когато те чета. :)))
цитирай
2. angelstih - Ех, хубаво си го казала :) Ами какво ...
24.05 17:39
Ех, хубаво си го казала :) Ами какво да отговоря, в истинските стихове живец винаги има, дори да оставим настрани чисто литературните им достоинства.. А това е последното от една поредица от 10. Финалът малко ми се изплъзна, може би защото е взет наготово от едно друго стихотворение, което вероятно няма никога да напиша. Но и писането не е като да дялаш камък и малко по малко да се оформят желаните очертания. Материята, от която се създава стихът, е жива и това носи допълнителни трудности, аз поне никога не знам ще напиша ли нещо, което съм започнал, няма ли... Имам стихове от, да го кажем, миналото хилядолетие, които ми стоят в главата, но упорито не искат да се предават и да ми дадат да ги завърша. Такива неща :)
Поздрав, благодаря за отзива!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: angelstih
Категория: Изкуство
Прочетен: 48539
Постинги: 65535
Коментари: 12
Гласове: 1434
Архив